Последователи

събота, 27 януари 2018 г.

just hit the road for nowhere

Блазнила ли те е някога идеята да изчезнеш, да зарежеш всичко, да хванеш пътя, да започнеш всичко отначало някъде другаде, като някой друг? Да усетиш свободата да си сам, нов, необременен от минало и бъдеще, съсредоточен в настоящето?
Естествено винаги има спънки, отговорности, хора които разчитат на теб или поне ти така си мислиш. Но не е невъзможно и всъщност никак не е трудно. Взимаш раницата и тръгваш. Можеш да бъдеш какъвто си поискаш и където си поискаш. И не, не е като в социалните мрежи. Там си същия идиот, просто малко се прикриваш, а на пътя си си ти, същия и все пак различен. Няма ги всички притискащи те условности, нуждата да слагаш маска и да се усмихваш, защото така се очаква от теб. Не мислиш какво впечатление ще направиш, как ще се отрази на кариерата и всичката тая социална помия която се напластява върху теб, трупа се и те задушава малко по малко, докато накрая забравиш кой си.
Не че като започнеш отначало и скъсаш връзките с досегашния си живот не рискуваш просто да изстържеш малко от налепите за да има място за нови. Обаче дори и така да е, все е по-добре от нищо.
Може и да се върнеш към старите си навици и да си умреш кротко от скука в леглото.
Обаче може и да се получи. Да станеш не просто някой друг, някъде другаде, а точно този който винаги си искал да бъдеш, обаче просто си се спирал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар