Последователи

събота, 27 януари 2018 г.

just hit the road for nowhere

Блазнила ли те е някога идеята да изчезнеш, да зарежеш всичко, да хванеш пътя, да започнеш всичко отначало някъде другаде, като някой друг? Да усетиш свободата да си сам, нов, необременен от минало и бъдеще, съсредоточен в настоящето?
Естествено винаги има спънки, отговорности, хора които разчитат на теб или поне ти така си мислиш. Но не е невъзможно и всъщност никак не е трудно. Взимаш раницата и тръгваш. Можеш да бъдеш какъвто си поискаш и където си поискаш. И не, не е като в социалните мрежи. Там си същия идиот, просто малко се прикриваш, а на пътя си си ти, същия и все пак различен. Няма ги всички притискащи те условности, нуждата да слагаш маска и да се усмихваш, защото така се очаква от теб. Не мислиш какво впечатление ще направиш, как ще се отрази на кариерата и всичката тая социална помия която се напластява върху теб, трупа се и те задушава малко по малко, докато накрая забравиш кой си.
Не че като започнеш отначало и скъсаш връзките с досегашния си живот не рискуваш просто да изстържеш малко от налепите за да има място за нови. Обаче дори и така да е, все е по-добре от нищо.
Може и да се върнеш към старите си навици и да си умреш кротко от скука в леглото.
Обаче може и да се получи. Да станеш не просто някой друг, някъде другаде, а точно този който винаги си искал да бъдеш, обаче просто си се спирал.

Права на жените, децата, козите, прасетата, листните въшки и прочие...

Два дни слушам приказки тип 1001 нощ за правата на хората. Ставаше дума, за това, че хората с дълбока умствена изостаналост/тежко психическо увреждане и др. имат права. То това хубаво. Ама ачовек, който не може да говори, да седи седнал, да гълта сам, като има правото да си избере сам дрехите, да сключи договор, да се ожени и прочие, то това с какво му е полезно? Той не може да упражни това право.
Обясни ми се - многократно и целенасочено с презумцията, че и аз страдам от някаква ментална дисфункция/което си е така, след като два дни слушам опитите на по-тъпи от мен да ме манипулират/. Та обяснението е следното - всички имат "мечти". Апропо мечти е абстрактно понятие. Боравенето с абстрактни понятия изисква определо ниво на интелект и ментална съхраненост. Всеки може да каже, че иска да е президент. Това не е мечта. Това е желание за нещо, което не се разбира. И аз искам да съм крал на Кашмир, но уви, нямам шанс.
Та значи имат си хората мечти и за това трябва да им дадем права. Няма лошо. Обаче си задавам следния въпрос - правата водят до носене на отговорност. Аз имам пълното право да сключа договор. Обаче после трява да спазвам задълженията си по този договор, в противен случай ще си понеса последствията, сиреч наказанията при неспазване на поетата отговорност. И питам - кой ще носи отговорността, когато човек с умствено изоставане си продаде апартамента, вземе вещи на изплащане без да има стабилни доходи и т.н? Отговора беше толкова мъгляв и разнопосочен, че така и не разбрах, ама в крайна сметка ще си носи отговорност тоя дето има права. Щото в правото е така - право - отговорност - последствия.
Е, ще има "подкрепа". Демек, ние ще дадем на човека правото да прави глупости, да носи отговорност и да се забърка в неща които не са му по възможностите/за да си има той правото да "мечтае"/, ама ние ще го подкрепяме. Ще му обясняваме какво трябва и не трябва и ще си мислим, че много сме му помогнали. Пък като все пак направи глупост - е, важното е да си гони мечтите.
И някак си покрай тая щуротия дето сигурно ще стане закон и много хора с увреждания ще получат права които не могат да ползват се замислих за всички малоумщини напоследък - джендър, мендър, трети пол, правата на кръвосмесители и любители на малки дечица и т.н. Щото чета тука как цели семейства си сменят пола, как някакви се женят за хладилници, как трябва да има тоалетни за 3 тия пол. Много не им се връзвам аз на тия глупости. Щото откачалки бол. Мене като ми се пикае влизам в свободната тоалетна щото е по-добре да пикаеш в грешния кенеф отколкото в гащите.
И аз нали съм си ръб ще си продължа да вярвам, че за всичко са виновни жените. Всички простотии започват с даване на права на жените. После на децата и така лавинообразно. То няма лошо. Ма една жена днес като има всички тия права какво печели? Я вижте колко жени са малтретирани, изнасилени, обиждани, взимат малко пари за много работа..... То правата са хубаво нещо, ама само ако можеш да ги упражняваш и ако си носиш и отговорностите идващи с тях.
И после някой ще каже, че сме равни. Равни друг път. Всеки е различен. Раждаме се различни, растем различни и умираме различни. И слава Богу, иначе да сме пукнали от скука.