Последователи

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Размисли

Терзая се. Работата ми е свързана с хора- деца и възрастни. Това което работя не ме изморява, заплащането е задоволително, работното време също. ...Обаче, това което се случва с хората не е редно. За мен не е редно. В пълно противоречие е с моите разбирания. Не е правилно. Не мога да повлияя. Нищо не зависи от мен. Не мога да го променя. Мога просто да не участвам по никакъв начин.
И се чудя - дали да зарежа работата която ме измъчва, защото е в разрез с всичко което вярвам, въпреки риска да остана без пари и да се наложи да работя изморителна, нископлатена, ниско квалифицирана също дразнеща ме работа?
Аз не съм добър човек, много възвишен или нещо подобно. Просто това което виждам е твърде гнусно, противно, неправилно. И някак си не мога да се сблъсквам с него ежедневно за едната заплата.
От друга страна махайки се от там няма да променя нищо за никого освен за себе си. Може би и това няма да се случи - може би факта, че знам какво се случва и как се случва ще ме тормози и след това.
Само на Бог се уповавам да ме напъти да взема правилно решение.
Но е  обезверяващо да знаеш, че света се крепи върху лоши решения взети от комплексирани хора. Малки хорица придобили силата на бюрокрацията и вярващи, че парите и властта ги правят значими.
На оня свят никой не е отнесъл власт и пари. Само грехове.



Няма коментари:

Публикуване на коментар