Последователи

сряда, 11 септември 2013 г.

Живота на идиота

Ставам с омерзение от леглото. Много ме мързи. Правя си кафе в жалък опит да постигна по-адекватно състояние. Що ли се опитвам. Отварям хладилника и ровя да си намеря нещо годно за ядене. От вътре ме гледа малка кръгла кутийка. Никакъв спомен от кога седи там. Добре е затворена и не мирише. Гледам вътре - жито. Жито, бе!!! Че то аз такова нещо не ям. Смътен спомен се промъква в размътеното ми съзнание и ме навежда на мисълта, че някой ми е донесъл това жито, оставила съм го в хладилника и съм забравила за съществуването му. Отдавна ще да е било. Взимам кутийката и отивам да изхвърля този фосил в кенефа, където обичайно изхвърлям повечето боклуци. Ма шибания кенеф са запуши. Мислех да си трая и да се правя, че не знам нищо. Ма пък то няма да потъне, ще го намерят и ще се разбере че съм аз.... Та си признавам значи. Сума ти пакети сода каустик. Нищо. Тел. Нищо.
Оставям аз местния кретен да се оправя - тоз дет живее в къщата де, и отивам да ям пица. То кво да се прави - трее се яде все пак. Пък лайната все ще потънат някъде.
Ма оня идиот - кат го знам колко му е акъла, що ли го оставих сам в кенефа и аз не знам. Взел предпазни очила, залегнал зад ъгъла... и метнал пиратка в чинията... БАААМ... звъни тъпака и вика - стой си там щот тука всичко е в лайна. И аз си седя, какво да правя. И си ям пицата.
Чинията се спраскала, хвърчали разни неща... тъпото жито обаче - нъц, цяло, вкаменено във формата в която беше.
Кретена ходил да купува нова чиния. Ае мноо трябва да си тъп за да взривиш кенефа с пиратка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар